2 Samuel 1

Първата и Втората книга на царете образуват единно историческо повествование. Авторът на втората книга е неизвестен; вероятно тя е написана по времето на вавилонския плен (VI в. пр. Р. Хр.). В нея са описани царуването на Давид, неговите победи и неуспехи.

Смъртта на Саул (1 Цар. 31 гл.) освобождава пътя на Давид към престола – първо в Юдея, а след това и над целия Израил. Макар Давид да е избран от Бога като Божий помазаник, това не означава, че той или неговите наследници не носят отговорност за делата си. В книгата подробно са описани безредието в страната и сътресенията в семейството на Давид вследствие на извършените от него грехове. Но чистосърдечното покаяние на царя и неговата вяра му помагат да възстанови мира в страната. В заключителните хвалебни песни Давид отдава слава на Бога за Неговата милост и благ промисъл към народа.

Книгата може да се раздели на следните части: 1. Бог въздига Давид на престола в Юдея, а по-късно в Израил (гл. 1 – 5). 2. Царят се установява в Йерусалим и получава обещание за вечно царуване на своя род (гл. 5 – 10). 3. Греховете на Давид и техните последствия (гл. 11 – 20). 4. Събитията от втората половина на царуването на Давид (гл. 21 – 24).

В първите две книги на царете се осмислят заветните отношения между Бога и избрания от него народ. Давид е представен като човек, на когото Бог показва щедро Своята любов и милостта Си. (1 Цар. 13:14).

Възцаряване на Давид

( 1:1-4:12 )

Смъртта на Саул

1:4-12 – 1 Лет. 10:1-12

1 ^a След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. 2 ^b Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята 3Давид го попита: „Откъде идваш?“Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ 4 ^c Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ 5Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ 6Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. 8Аз отговорих: „Ето ме.“Той ме попита: „Кой си ти?“Отговорих му, че съм амаликитец. 9След това той ми заповяда: „Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.“ 10 ^d Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“

11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. 12Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. 13А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ 14 ^e Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ 15След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“И войнът го порази смъртно. 16 ^f Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: „Убих Господния помазаник“.“

Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан

17Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен, 18 ^g като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“: 19 „Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини!
Как паднаха героите!
20 ^h Не възвестявайте това в Гет,
не го разгласявайте по улиците на Аскалон,
за да не се радват филистимските дъщери,
за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21 Проклети бъдете, планини Гелвуй!
Да не падат на вас ни роса, ни дъжд,
нито реколта да има по нивите ви,
защото там бяха захвърлени щитовете на героите,
щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.
22 ⁱ Без кръв от убити,
без поразени тела на храбри воини
не се е връщал никога назад лъкът на Йонатан
и мечът на Саул никога не се е връщал празен.
23 Саул и Йонатан,
обични и почитани през живота си бяха те,
не се разделиха и в смъртта си.
Бяха по-бързи от орли,
по-силни от лъвове.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в багреница с украшения
и кичеше със златни накити дрехите ви.
25 Как паднаха в битка най-храбрите!
Загина Йонатан върху планините.
26 Жалея за тебе, братко Йонатане –
ти ми беше много скъп.
Твоята обич за мене беше прекрасна
като обич на жена.
27 Ах, как паднаха жертва героите,
как погинаха бойните оръжия!“